Пясъчната терапия представлява вид специфична психотерапия. Нейн основател е швейцарската терапевтка Дора Калф. В средата на XX век Калф, която е ученичка на Карл Густав Юнг, доразвила метода му и създава терапията. В много университети в Европа и в САЩ тя естествено се включва в обучението по психология.

На „пръв поглед“ незначително и сякаш елементарно забавление се е превърнало в един от най-успешните и задълбочени терапевтични методи, благодарение на който човек се връща в детството. В терапията с пясък се използват сандъчета пълни с мокър и/или сух пясък (сандъчетата са толкова големи, че да могат да бъдат обхванати с поглед ), вода и колекция от миниатюрни фигурки. Дъното и стените на пясъчниците обикновено са боядисани в синьо, което позволява да се символизират водата и небето. Колекцията от фигурки включва всичко, което се случва в света. Използват се реални и митологични фигури, създадени от човека и природата, естествени, особени, атрактивни, ужасни и т.н. Използването на естествени материали позволява на участниците да се чувстват по-свързани с природата и човека.
Пясъкът, водата, синьото са най-древните елементи на природната среда, от които някои от школите на древните философи още са вярвали, че е съставен светът. Представянето на тези елементи се съхраняват в т.нар. „колективно несъзнавано“. Смята се, че пясъкът абсорбира и отрицателната психическа енергия (преданието гласи, че след един от множеството спорове между Юнг и Зигмунд Фройд , за съжаление незавършващ, както често се случвало с разбирателство, Юнг седял на брега на езеро и си рисувал и „творял“ в пясъка. Не след дълго огорчението минало и той се почувствал учудващо добре). На Изток, на някои места има обичай, човек, преди да влезе в къщата си, да „измие“ ръце пред входната врата с пясък, за да се очисти от лоши мисли и чувства.

Въображението на клиента представлява четвъртия „безкраен“ елемент на пясъчната терапия, тясно свързан с огромния потенциал на индивидуалното и колективното несъзнавано. „Фантазията“ е майка на всички възможности, където подобно на всички противоположности, вътрешния и външния свят се събират“ (Карл Юнг). Развитата от Юнг техника за активно въображение може да се разглежда като теоретичната основа на пясъчната терапия. Пясъчникът Юнг определя като детския аспект на колективното несъзнавано и възможност да се даде видима форма на травматичното преживяване. Създаването на пясъчни форми и сюжети насърчава творческия регрес, а работата в пясъчника връща в детството и помага да се активира „архетипа на детето.“ Всъщност детето проправя пътя за бъдещата трансформация на личността. В процеса на индивидуализация, той (детският архетип)вече е предвидил какво ще се случи в резултат на синтеза на съзнателни и несъзнателни елементи при формирането на идентичност. Така че той (архетипът на детето) е обединителен символ – обединява противоположностите.

Пясъчната терапия дава възможност да се обърнеш към проблемите, които си загърбил. Да ги погледнеш от по-различен ъгъл, пресъздавайки ги с ръцете си. Играта с пясъка, рисуването по него, подреждането на специфични картини, цели сюжети и истории помага на индивида (първоначално терапията възниква за работа с деца, впоследствие се разпространява и като много успешна такава за възрастни) позволява на дадения индивид да се свързва с несъзнаваното, с потиснатите чувства, да срещне и осъзнае своите вътрешни конфликти и съответно да се справи с тях. В „играта с пясък“ пясъчникът и терапевтът способстват за появата на чувство на защитеност и свобода на действията. Оптималните размери на пясъчника озволяват на човек да обгърне цялата картина, построена в пясъка, „да погледне отгоре“ на ситуацията Такива моменти провокират определени емоции, прозрения и преосмисляне на собственото поведение и емоции и поведението и емоциите на хората около нас. По време на построяването на картината човек е силно емоционално въвлечен. Кабинетът на терапевта, както и пясъчникът, се явяват свещено място за среща със самия себе си. Терапевтът не се намесва в процеса на създаване на пясъчната композиция, с изключение на случаите, когато клиентът сам поиска помощ. Когато композицията бъде завършена, възможно е в нейния контекст да се обсъдят символиката или това как се чувства клиентът в ролята на един или друг от персонажите. Тези разговори помагат на двамата – клиентът и терапевтът да свържат сътворениото от пясъчните образи с реални ситуации от настоящето и/или миналото на клиента. Тези образи не се интерпретират. Това се случва евентуално на по-късен етап. Тъй като подходът е психоаналитичен, всеки процес сам по себе си е толкова уникален и затова не може да се говори за твърди правила. Терапевтът стои обикновено мълчаливо, без да взима активно участие.

Детското творчество в пясъчната терапия не се интерпретират от терапевта в присъствието на детето. Терапевтът е в колаборация с родителите , като им дава информация за чувствата и емоциите на детето. Готовността за сътрудничество от страна на родителите е особено важен елемент в процеса на терапия.
Пясъчната терапия е прекрасен метод, тъй като фигурките са думите, с които детската психика се опитва да подреди мислите и чувствата си и така детето може да ги види, а терапевта да ги анализира, оттам и вътрешния свят да бъде разбран и подреден и по-малко заплашителен. Това дава възможност на децата свободно, спокойно, играейки и чувствайки се добре, спонтанно да изразят своя вътрешен свят; да се научат да осъзнават своите емоции и чувства; да разбират и контролират своите желания и поведение; да станат по-уверени в себе си.
––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Пясъчна терапия – създадена е от Дора Кауф в Швейцария. Програмата е базирана на аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Основана е на метафоричния език на играта в пясък. Пластмасови фигури се поставят от детето в специфични табли пълни със сух и мокър пясък. Специалистът трябва да притежава огромен набор от фигурки (всичко, съществуващо в нашето обкръжение и нашата фантазия). Картините, които се строят в пясъка са като снимка, фантазия или мечта на клиента. По този начин проблемите, страховете, загрижеността и несигурността могат да бъдат визуализирани и разбрани. Съдържанието на пясъчната табла, видяна от клиента постфактум, му помага да разбере собствения си свят, мислите и чувствата си. Смята се,че нещата, които обременяват и плашат индивида излизат наяве през пясъчната терапия. Тогава, осъзнавайки и разбирайки видяното започва процеса на самолечение. По време на сесиите емоционалните задържащи механизми могат да бъдат разградени и заместени от вътрешното развитие на рационални механизми. Тези процеси понякога помагат да бъдат разрешени сегашни или отминали конфликти и могат да доведат до позитивна промяна в развитието. Промените могат да бъдат видяни в следващи сесии с различно построени пясъчни табли. Пясъчната терапия е насочена от една страна към деца, които имат много стеснен кръг от интереси, без желание за експериментаторство и творчество, с едностранчиви виждания за света. От друга страна е насочена към деца с минал травматичн опит, понякога в най-ранно детство, като им предлага алтернативни решения за в бъдеще.