Мина Енева е психолог, ерготерапевт и създател на Център за работа с деца с аутизъм „Тацитус“. Тя е майка на три деца, първото от които е дете с аутизъм. Това е и причината да основе през 2009 г. „Тацитус“, където децата с аутизъм да се чувстват обичани, обгрижвани, да получават индивидуално внимание и обучение. Център „Тацитус“ е мястото, където родителите на деца с аутизъм намират висококачествена и професионална грижа, подкрепа и консултация за своите неповторими деца.
Създателят на Център „Тацитус“ Мина Енева в интервю за специалното издание Капитал Здраве:
Какви програми прилагате и ползвате ли чужд опит в работата си с деца с аутизъм?
В център “Тацитус” работим индивидуално с всяко дете след предварителна оценка от екипа ни и по съобразена с потребностите му програма. Прилагаме признатите в световен мащаб специализирани програми и методи за деца с аутизъм, тъй като чрез тях се постигат най-добрите резултати, за да могат децата да разгърнат максинално своите способности и да бъдат интегрирани в социаума. Много е важно да се работи по световно утвърдени подходи под супервизия. Такъв вид иновативен подход е и интерактивният метроном, който е научно доказан метод за оценка и терапия за подобряване на когниция, внимание, памет, реч, изпълнителски функции, разбиране, моторика и сензорика. Важно е при децата с аутизъм да се постигне цялостен напредък във всички функции и сфери на живота и мога гордо да заявя, че център “Тацитус” е от пионерите във въвеждането на най-новите подходи в България в името на децата.
Какво считате за успех по отношение на Вашите потребители?
Успех за нас е, когато виждаме напредък в някоя от сферите на развитие – например, казване на сричка, дума, фраза, изречение, подобряване на зрителния контакт, измиване на ръцете, подобряване на поведението, обръщане на детето по име, следване на инструкция, подобрение в грубата и финна моторика и др. За да се постигне успех е важно да се работи целенасочено, инетнзивно и последователно по индивидуална програма, каквато е нужна според затрудненията на детето. Бих казала, че ранната интервенция и приложението на комплексни терапевтични програми дават най-добри резултати. С колегите от екипа на център „Тацитус“ учим децата на самостоятелност и комуникация, които им помагат да изразяват потребностите си по разбираем за околните начин. В процеса на обучение те подобряват познавателните, когнитивните, емоционалните и двигателните си способности, за да разбират света. Работим изключително усърдно, за да помогнем на децата с разстройство от аутистичния спектър да развият максимума от потенциала си и да имат шанса да израстнат независими и пълноценни възрастни хора. И винаги изниква в съзнанието ми историята на първото ни дете в център „Тацитус“. В момента той е на 15-16 години, живее в САЩ и се справя абсолютно самостоятелно. Дойде при нас в центъра, когато беше на 3 години и диагностициран с аутизъм. Близо 5 години работихме с него – с логопед, детски психолог и специален педагог. Преди няколко години статацията на психиатъра му беше, че вече не може да му бъде поставена диагнозата аутизъм и се справя абсолютно самостоятелно с всички дейности.
Какви предизикателства постави пред Вас и екипа Ви COVID-19?
За съжаление, живеем в особени времена, предизвикани от COVID-19 и напрегнатата епидемична обстановка у нас и по света. Всичко това се отразява тежко в различни аспекти на възрастните, но и на децата. Психиката на децата е уязвима, а трябва да имаме предвид, че те самите и не съвсем точно разбират какво се случва, ние възрастните пък невинаги можем да им обясним. Вирус е нещо имагинерно за едно дете: не може да се види, не може да се пипне, няма яснота какво е. От друга страна, ситуацията с разпространението на covid-19 създаде изключителни трудности за децата от аутистичния спектър и в работата с тях, тъй като за тези деца е много важно да се социализират, да са в масова среда, за да се интегрират по-лесно в социума.
От какво имат нужда децата с аутизъм и техните родители? Как може да се подобрят услугите и грижите за тях?
През последните 14-15 години се направиха много неща за повишаване на информираността за разстройствата от аутистичния спектър, непрекъснато сме в медийното пространство и апелираме за повече толеранстност от обществото. Опитваме се и със сигурност в последните години доста повече хора знаят какво е аутизъм, отколкото преди 20 години, когато диагностицираха моя син – тогава всичко беше много по-сложно, непознато и неясно. Тогава никой не знаеше какво да прави, аз като майка на такова дете включително. Сега е факт, че има напредък, но смятам, че непрекъснато трябва да се работи много активно в тази насока, за да можем заедно да образоваме обществото ни за това, че трябва да бъдат толерантни към тези деца и възрастни. Децата с аутизъм и техните семейства имат нужда от всякакъв вид подкрепа – подкрепата на институциите, подкрепа в семейството и общността ни, от финансова, емоционална и социална подкрепа. Винаги казвам, че трябва да се говори още и повече за аутизъма, да се създават много повече възможности особено по отношение на образователната и здравната система. Изключително необходимо е да се образова и подготви персоналът в детски градини, училища и този в здравната сфера как се работи с деца с аутизъм.
Като детски психолог какво бихте посъветвали родителите – какви са първите сигнални признаци за аутизъм?
Бих посъветвала всички родители да бъдат много сензитивни към децата си и да следят внимателно за етапите от детското развитие при тях. Другото важно е специалистите – педиатрите и личните лекари – да следят не само за физическото развитие и характеристики на детето, но и за неговото психо-емоционалното развитие. Това все още не се случва пълноценно и като че ли се подценява. Въздържам се да споделям определени симптоми, защото те са много и разнопосочни. Когато изредя няколко симптома, родителят вижда, че при детето му те не са налице и прави заключението, че то не е с аутизъм. Затова съветвам родителите да наблюдават детето в средата и атмосферата на игра и взаимодействие с другите деца в яслата, в детската градина, на детската площадка и т.н. Ако забелязва, че неговото дете има различно поведение от това на връстниците му, е добре да потърси специализирана помощ и консултация с детски психиатър. Диагноза аутизъм се поставя само от детски психиатър, не от психолог или логопед, не от педиатър или невролог, не от личен лекар. Има клинична пътека, по която се извършва диагностицирането. Факт е, че колкото по-рано се забележи проблемът и започне работа, толкова по-добри са резултатите. Когато започне късно работата, има шанс да се помогне, но прогресът е много по-малък, по-труден и по-бавен. Ранната интервенция и приложението на комплексни терапевтични програми дават най-добри резултати.
Източник: Капитал Здраве, стр. 80 и 81