Мина Енева
Аз съм Мина-основател на дневен център за работа с деца с аутизъм и СОП „Тацитус“.
Аз съм и родител като повечето от вас. Имам три деца, първото, от които – Борис е причината да приема предизвикателството, наречено аутизъм и да създам място, в което както той, така и други деца да се чустват обичани, обгрижвани, да получават индивидуално внимание и обучение. Преди да се появи Бобо професионалната ми насока беше икономическа. Завършила съм финанси в УНСС през 1996г. Магистър съм по „Банково дело“.
След като чух страшната диагноза – ранен детски аутизъм, пътят на цялото ми семейство, кариерата ми, както и животът ми тръгнаха в различна посока. Бях абсолютно решена да вложа цялата си сила и време, за да не оставя Борис да потъне в аутистичния водовъртеж. Прекарвах всяка минута с него. Говорейки отлично руски и английски, четях непрекъснато всичко публикувано в областта – книги , мнения на родители, свързани с аутизма. Опитвах навсякъде, където съзирах и искрица надежда: Германия, Австрия, Франция, Русия, Израел. Нищо от многобройните терапии, които опитвах не даде сериозен резултат при сина ми. Когато той стана на 4,5 год. чрез мои близки /родители на деца от спектъра/ открих DAN лечението и разбира се опитах… нещата при Бобо изведнъж започнаха да се случват. Четях и се интересувах непрекъснато, ден след ден, година след година. Това бяха единствените материали от дотогава прочетените, в които имаше логика и даваха резултат. Завърших магистърска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност детско-юношеска психология през 2007г. с ясната идея в каква посока искам да реализирам образованието си. Научих се как да стигна до сина си. С колегите от център „Тацитус“ го научихме да говори, пише, чете, да играе с деца, да се храни, самообслужва, да разбира заобикалящия го свят. Не можех да запазя цялата тази победа за себе си. През 2009г. с екипа, работещ с Борис създадохме център „Тацитус“. Там предаваме опита, който сме натрупали през всичките дълги десет години, в които заедно със сина ми ежедневно преоделявахме трудностите. Реших, че най-голямата награда за мен ще бъде да видя възможно повече детски погледи като този на Бобо сега. Щастлива и горда съм, че център „Тацитус“ е мястото, което дава надежда, че път има. Борис е доказателството за това. Искам да споделя, че имах невероятния късмет да срещна млади, интелигентни, позитивно настроени, колеги. С тях създадохме екипа, който работи с нашите деца. Без техния опит, плам, самоотверженост, позитивизъм и ентусиазъм нищо от това нямаше да бъде възможно. Благодаря ви от сърце, че отдавате цялата си същност в работата с децата от „Тацитус“ и с моето дете.
